Знаеш ли души как се откриват
и докосват се, облени в светлина?
Като две реки ведно се сливат
и потичат заедно във вечността.
Чула ли си как сърцата затуптяват
щом очите срещнат се във любовта?
Като птици в полет те се устремяват,
окрилени от незнайна свобода.
Виждала ли си как устните изгарят,
сякаш огънят целува в нощ жарта?
И сплетените пръсти се разтварят,
щом две тела отдават се в страстта.
В онази нощ се случи сякаш всичко.
И сля се твоята със моята душа,
над огъня те носех като птица.
Сърцето ми със твоето затуптя.
© Горо Горов Все права защищены
Перевелось как-то странно
Знаешь ли, как раскрываются души,
соприкасаясь, сливаются светом,
как две реки, чтобы дальше их русло
стало единым в движении в вечность.
Слышал ли ты, как тревожное сердце
бьется в груди от влюблённого взгляда,
и словно птица мчится навстречу
пОлно свободы, неведомой раньше.
Видел ли ты, как горячие губы
пламенем пламя жадно целуют
как растворяют два тела, что любят
сплетённые пальцы...
В той страсти как будто
всё состоялось, случилось той ночью,
стали единой душой наши души,
я над огнём, словно птицу тебя нёс ,
наши сердца бились единодушно..