15.07.2025 г., 17:52

Откровение

427 2 2

Коя съм Аз се още питам,

къде е мястото ми в този свят?

Времето безмилостно отлита,

спомените връщам си назад. 

 

Дете съм, още аз дете съм! 

Пътят ми едва е начертан. 

И волна, цялата небе съм,

Светът в мене е събран. 

 

В слънчев лъч душата преродена,

блести от обич, светлина...

Най-важното е туй за мене –

щастие да има по света. 

 

С вълшебна сила съм дарена

болки да лекувам с добрина. 

В душата си съм винаги смирена,

зная, Бог ми отредил това! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поля Еротеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...