Откровение
Изкачвам старата пътека,
загърнат в сенки и мъгли
и вятърът бучи полека -
с теб двама тука сме били.
Високо в гордите дъбрави
отдавахме се на страстта
и от очите ти кафяви
струеше чиста любовта.
От нас извираше животът,
ний бяхме древни богове
и, устремени към Голгота,
превръщахме се в бесове.
Аз бях омаен, крехък нарцис,
ти беше Зевсов Ганимед
и доживотната ни орис
към грях ни водеше навред.
Сега години онемели
нашепват ми за младия човек,
изпълващ мислите ми цели -
да бъда с теб на Броукбек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златко Тошков Всички права запазени
