snowcinderella (Снежана)
8 8
7.05.2008 г., 17:20 ч.

Откровение 

  Поезия » Любовна
690 0 2

Подлудяваш ме, с поглед само.

Подлудяваш ме, когато ми шептиш.

Подлудяваш ме, когато ме погледнеш прямо.

Подлудяваш ме, когато в танц ме завъртиш.

 

Настръхвам от допира на твойто тяло.

Настръхвам от мислите в главата си.

Настръхвам от трепета на сърцето ми, доскоро в зимен сън заспало.

Настръхвам от момичето, което крия в себе си...

 

Страхувам се от нещо, на което дори не е поставено начало.

Страхувам се от желанията си.

Страхувам се от сърцето си, оковите си веч раздрало.

Страхувам се от себе си...

 

Може би е нужно време, за да се отърся от страха.

Може би пък не след дълго време ще те потърся и аз сама.

Може би да знаеш исках само, че чувствата и в мен горят.

Може би е време да рискувам този път...

© Снежана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всъщност колебанието си е заслужавало,защото рискът не си е заслужавал...но това си е чист хазарт..често пъти губим,няма как..
  • Не се колебай, а рискувай!
    Успех!
    / оправи зимен съН/
Предложения
: ??:??