May 7, 2008, 5:20 PM

Откровение

  Poetry » Love
949 0 2

Подлудяваш ме, с поглед само.

Подлудяваш ме, когато ми шептиш.

Подлудяваш ме, когато ме погледнеш прямо.

Подлудяваш ме, когато в танц ме завъртиш.

 

Настръхвам от допира на твойто тяло.

Настръхвам от мислите в главата си.

Настръхвам от трепета на сърцето ми, доскоро в зимен сън заспало.

Настръхвам от момичето, което крия в себе си...

 

Страхувам се от нещо, на което дори не е поставено начало.

Страхувам се от желанията си.

Страхувам се от сърцето си, оковите си веч раздрало.

Страхувам се от себе си...

 

Може би е нужно време, за да се отърся от страха.

Може би пък не след дълго време ще те потърся и аз сама.

Може би да знаеш исках само, че чувствата и в мен горят.

Може би е време да рискувам този път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всъщност колебанието си е заслужавало,защото рискът не си е заслужавал...но това си е чист хазарт..често пъти губим,няма как..
  • Не се колебай, а рискувай!
    Успех!
    / оправи зимен съН/

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...