8.01.2008 г., 14:52 ч.

Oткровение 

  Поезия
637 0 2

Моето откровение

Думите ми пак се блъскат
в желязната стена от безразличие.
Рикошират и към мен се връщат,
като пробождат моето безличие.

Дори последните надежди изгоряха
и вятърът безмилостен ги разпиля.
Всички спомени в забрава преоблякох
и тъга по вените ми се разля.

Душата си погубих от обичане,
всички чувства в камъни отлях.
... И това безмилостно отричане -
коя съм сега, коя някога бях.

© Истинска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • все някой някога минава
    по този път - аз кой ли съм сега?
    И в кратък миг на просветление узнава
    душата винаги такава е била ...

    Колкото и да обичаме, колкото и камъни да извайваме , вътре в себе си всички копнеем за любов и сърцето и душата не се променят ... просто понякога ни трябва време да го разберем...

    Поздрав за стиха , Ваня ...
  • много хубаво и затрогващо...
    ...коя съм сега, коя някога бях...
    и аз съм се питала...хубав стих, много хубав.
    с обич.
Предложения
: ??:??