Oткровение
Моето откровение
Думите ми пак се блъскат
в желязната стена от безразличие.
Рикошират и към мен се връщат,
като пробождат моето безличие.
Дори последните надежди изгоряха
и вятърът безмилостен ги разпиля.
Всички спомени в забрава преоблякох
и тъга по вените ми се разля.
Душата си погубих от обичане,
всички чувства в камъни отлях.
... И това безмилостно отричане -
коя съм сега, коя някога бях.
© Истинска All rights reserved.
