CrazyDiamond (Веселин Данчев)
58 71
17.11.2020 г., 7:42 ч.

Откровение на един наивник 

  Поезия » Философска
705 1 5

Зная, мракът е черен,

мъглата е сива,

приятелят – верен,

любовта е щастлива...

Но има малък проблем –

всичко е вярно,

но не съвсем, не съвсем...

 

Айнщайн все се смее:

‘Стига с таз еуфория!

Пак си забравил

за мойта теория...‘

Пак забравих, уви.

И все си повтарям:

‘C’est la vie, c’est la vie…’

 

Уж научих урока,

а на новия изпит -

отново провал.

‘Как можах да се мина??‘

Тотален наивник!

Почти идиот.

Комичен герой

от стар анекдот…

Уф, този живот!

 

През ноември -

смачкан и жалък

като мръсен парцал

в контейнер за смет.

А през август -

горд и напет,

като висш магистрат

от президентската квота...

Защото ...

такъв е живота.

 

Всяка Коледа

смирен и пречистен,

изпълен с надежда

жадувам прелом...

През януари -

тотален разгром.

Пак горчивата чаша

изпил с неохота,

тъжно си шепна:

‘Такъв е живота...‘

 

Коледа,.. май,

август,..ноември.

Всяка година...

и така до безкрай...

Когато се срина,

ставам,

изтупвам праха,

зареден с устрем нов

и прогонил страха,

да тръгна отново

пак съм готов.

А ме питат отвред

‘Накъде ще вървиш?‘

‘Как къде?‘ – казвам аз

‘Все напред...‘

© Веселин Данчев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Не се оплаквай, че не си получил това, което искаш - бъди благодарен, че не си получил това, което заслужаваш »

15 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??