Откровение на един наивник
Зная, мракът е черен,
мъглата е сива,
приятелят – верен,
любовта е щастлива...
Но има малък проблем –
всичко е вярно,
но не съвсем, не съвсем...
Айнщайн все се смее:
‘Стига с таз еуфория!
Пак си забравил
за мойта теория...‘
Пак забравих, уви.
И все си повтарям:
‘C’est la vie, c’est la vie…’
Уж научих урока,
а на новия изпит -
отново провал.
‘Как можах да се мина??‘
Тотален наивник!
Почти идиот.
Комичен герой
от стар анекдот…
Уф, този живот!
През ноември -
смачкан и жалък
като мръсен парцал
в контейнер за смет.
А през август -
горд и напет,
като висш магистрат
от президентската квота...
Защото ...
такъв е живота.
Всяка Коледа
смирен и пречистен,
изпълен с надежда
жадувам прелом...
През януари -
тотален разгром.
Пак горчивата чаша
изпил с неохота,
тъжно си шепна:
‘Такъв е живота...‘
Коледа,.. май,
август,..ноември.
Всяка година...
и така до безкрай...
Когато се срина,
ставам,
изтупвам праха,
зареден с устрем нов
и прогонил страха,
да тръгна отново
пак съм готов.
А ме питат отвред
‘Накъде ще вървиш?‘
‘Как къде?‘ – казвам аз
‘Все напред...‘
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Данчев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
