31.08.2007 г., 23:04

Откровение на убиец

721 0 5
Правих се на Господ - съжалявам!
С куршуми напълвах всяко сърце,
живот след живот се продавам,
но с чистата риза и мръсни ръце.
Душите им търся - босите, голите,
да му мислят всички сиромаси!
На мен ми нареждат, дружа с неволите,
идвам, убивам и пълня си пазви!
Отдавна търгувам - монета разменна,
истина погребана, дълбоко забулена...
Исках със слепи очи да прогледна,
стига с лъжата мълчалива, потулена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...