За книги, дето не прочетох,
ще жаля и на онзи свят.
Заскита ли веднъж човекът
из царството им, е благат.
И покрив му е всяка дума,
а всяка страница – врата,
посока в непознати друми
и изходът към свобода.
И всички ширини са близки,
Не вярвам никак да греша,
че те ме топлят и разлистват
божествената ми душа.
Човек е пратеник на Бога,
за да остави писмен знак.
И само думите му могат
във Рая да го върнат пак.
© Валентина Йотова Всички права запазени