Луната пак е кървавочервена,
перфектно копие на моето сърце.
Така се чувствам - като със куршум ранена
и крия сълзите си в двете си ръце.
Опитах се да бъда силна, борбена и несломима,
но вътрешно сърцето продължава да кърви,
не се получи - шансовете си подминах
и за първи път потъпках принципите си дори.
Принципи, градени със години,
принципи, които побеждавали са неведнъж!
Тези вярвания са изтрити
като мръсна кал от есенния дъжд!
Вярвайте и смели вий бъдете,
не позволявайте да ви сломят,
вдигайте главата и помнете -
всеки има ангели, които горе бдят!
© Таня Китанчева Всички права запазени