Обичта ми не се изразява във клишетата.

Не ти повтарям, че си ценен, без причина.

Не е и без значение дали си тук или те няма.

Обичам те! Какво ти има?!

Дали не е в наслагването на емоции?

Дали не е от времето... така меланхолично?

Дали не е в задрасканите страници, или в цвета...?

Дали не е в детайлите...? Комично!

Не е защото нямам избор.

Мога да избирам до безкрай.

Не ми е нужно. Важно ли е друго??

Но, по дяволите, кой да знай?!

Обичта ми не е нещо неетично.

Не е да се срамувам... Не се крия.

Така те чувствам. Нужно ли е друго?

Да. На теб какво ти има...?