27 апр. 2011 г., 10:27

Откровено

1.2K 0 1

Обичта ми не се изразява във клишетата.

Не ти повтарям, че си ценен, без причина.

Не е и без значение дали си тук или те няма.

Обичам те! Какво ти има?!

 

Дали не е в наслагването на емоции?

Дали не е от времето... така меланхолично?

Дали не е в задрасканите страници, или в цвета...?

Дали не е в детайлите...? Комично!

 

Не е защото нямам избор.

Мога да избирам до безкрай.

Не ми е нужно. Важно ли е друго??

Но, по дяволите, кой да знай?!

 

Обичта ми не е нещо неетично.

Не е да се срамувам... Не се крия.

Така те чувствам. Нужно ли е друго?

Да. На теб какво ти има...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...