9.08.2022 г., 20:19

Откровено

571 0 0

Да намериш себе си в някой друг 

и същият да те разбие, защото се мрази.

Да живееш чужд живот и напук 

да се смееш, докато всички те газят.

 

Ето това наричам аз воля,

ето това за мене е сила.

За обич и честност отдавна не моля,

достатъчно вече съм се ранила.

 

И за финал само мълчание, моля,

без думи нека завесата падне.

Все едно е дали ще е моя

ролята на кралица в моето пладне.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христиана Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....