Aug 9, 2022, 8:19 PM

Откровено

  Poetry » Other
575 0 0

Да намериш себе си в някой друг 

и същият да те разбие, защото се мрази.

Да живееш чужд живот и напук 

да се смееш, докато всички те газят.

 

Ето това наричам аз воля,

ето това за мене е сила.

За обич и честност отдавна не моля,

достатъчно вече съм се ранила.

 

И за финал само мълчание, моля,

без думи нека завесата падне.

Все едно е дали ще е моя

ролята на кралица в моето пладне.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...