Откровено с Господ
Снощи Господ ме целуна по челото.
И тихо промълви, че го разплаквам.
От моите любовни главоболия
дори и Слънцето избягало на Запад.
Погледна ме в очите някак мило.
И поиска дума да ми каже.
Знаел, още щом съм се родила,
че ще ме разпнат глутница предатели.
- Толкова те пазих, Непокорнице!
Не можа ли глупавото си сърце да спреш?
Всяка вечер ти изпращах истини,
които не научи да четеш.
Та кой ще те обича както мене?
На временни човеци ли ще вярваш?
Сега със наранени рамене
и без крилата... как ще се оправяш?
Късничко е да помагам.
Станала си празна като стомна.
На кръста ми Христов догаряш…
Дано във другия живот да не си спомняш!
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Интересно послание!
-
Никога не е късно да помага!!!Крилата сама ще си ги закърпиш и после ще летиш щастлива още в този живот!!!Запомни!!!
-
Какъв ли съм бил във последния ден?
Докрая ли бях непречупен?
Продайте ми всичко за мене - на мен.
Продайте го - всичко ще купя....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
