не съм психолог
Родна кифла се залюби,
с украинец този път!
Вкус и мирис тя загуби,
куцаше й и умът!
Преди него тя бе вредна,
недолюбена жена!
Той без укор я погледна.
Тя се влюби на мига!
Пък младежът от Одеса
с нея два пъти преспа.
След това си вдигна феса
и замина на война!
Дълго кифлата бе тъжна,
нощем пускаше сълзи!
На момчето беше длъжна,
че с любов я надгради!
Всекидневно тя следеше
новините от Бахмут.
Цели седмици не спеше
и кълнеше онзи луд,
дето кисне в своя бункер
под скалите на Урал:
Онзи кремълски лисунгер
с кеф народа си осрал!
А… младежът от Украйна
стана истински герой!
Нямаше на фронта тайни,
смело влизаше във бой!
Много бързо се прослави.
Повишиха го във чин!
Всички правови държави
снимаха за него филм.
Стана страшно популярен
и в съседните страни,
и в един момент фатален
наш’та кифла замени
с много младо македонче
от предградие на Щип.
Страшно хубаво миньонче,
точно неговият тип!
Като гръм се сгромоляса
македонското моме,
върху кифлата нещастна
от Софийското поле.
На мига тя взе да мрази
Украинският народ!
Свои… принципи погази
и към руският идиот:
Ръста взе да му харесва,
да го смята за велик!
Да твори - за него песни,
че е праведен войник!
Пък - горките македонци,
със земята ги сравни:
Като - дребните японци,
под чаршафите били!
Взе, през ден да им желае
най-каръшката съдба:
С Украинската държава
да изчезнат от света!
Затова, пропит с омраза
речникът й е сега!
Ревността - като проказа
пъпли в нейната душа!
Юри
Йовев
Ноември
2023 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени