19.07.2015 г., 11:03

Откъснах днес живот...

1.2K 1 13

Откъснах днес живот,

скрих го в джоба си на топло

и налудничево, плах и бос,

страхът ми си отиде безвъзвратно...

Сплетох си от чувства нов венец,

окачих го на простора, до вратата,

за да можеш някой ден

да обесиш болката си и тъгата...

Откопчих се от себе си сама,

счупих рамката ръждива на душата,

със свещ запалена в едната си ръка,

в сърцето си заключих светлината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Електра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Драго ми е. Особено като знам, че веднъж съм ти гостувала...някога. Просто времето е кът. Но има надежда: клонирането на хора е на път!
  • Нека... Пожари да горят във всички! Благодаря, Мая,че се спря при мен. Чест е...
  • И нека гори...
  • Красиво си изплела тези редове!
  • "Откопчих се от себе си сама,счупих рамката ръждива на душата..."Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...