19 июл. 2015 г., 11:03

Откъснах днес живот...

1.2K 1 13

Откъснах днес живот,

скрих го в джоба си на топло

и налудничево, плах и бос,

страхът ми си отиде безвъзвратно...

Сплетох си от чувства нов венец,

окачих го на простора, до вратата,

за да можеш някой ден

да обесиш болката си и тъгата...

Откопчих се от себе си сама,

счупих рамката ръждива на душата,

със свещ запалена в едната си ръка,

в сърцето си заключих светлината...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Електра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Драго ми е. Особено като знам, че веднъж съм ти гостувала...някога. Просто времето е кът. Но има надежда: клонирането на хора е на път!
  • Нека... Пожари да горят във всички! Благодаря, Мая,че се спря при мен. Чест е...
  • И нека гори...
  • Красиво си изплела тези редове!
  • "Откопчих се от себе си сама,счупих рамката ръждива на душата..."Поздравления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...