4.07.2020 г., 12:31

Откъснато

984 2 0

Откъснах си къс от роклята, за да те превържа бърже,

че две кървави сълзи прокапаха по нежните ти бузи.

Откъснах най сърцето си да свърже бързо

две капки, по които времето тежи.

 

Откъснах-прекъснах живота си в минало –

зверен-обезверен, достига ме.

Откъснах за теб всякакво тръгнало,

прочело виновно как да живеем.

 

Откъснах увиснали препраните дрехи,

наметнах си само твойта любов,

откъснах завинаги, не, лъжа те, не откъсвам,

но с теб ще откъсна парче и от лъв.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Караиванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...