Jul 4, 2020, 12:31 PM

Откъснато

  Poetry
988 2 0

Откъснах си къс от роклята, за да те превържа бърже,

че две кървави сълзи прокапаха по нежните ти бузи.

Откъснах най сърцето си да свърже бързо

две капки, по които времето тежи.

 

Откъснах-прекъснах живота си в минало –

зверен-обезверен, достига ме.

Откъснах за теб всякакво тръгнало,

прочело виновно как да живеем.

 

Откъснах увиснали препраните дрехи,

наметнах си само твойта любов,

откъснах завинаги, не, лъжа те, не откъсвам,

но с теб ще откъсна парче и от лъв.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина Караиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...