Откъснах си къс от роклята, за да те превържа бърже,
че две кървави сълзи прокапаха по нежните ти бузи.
Откъснах най сърцето си да свърже бързо
две капки, по които времето тежи.
Откъснах-прекъснах живота си в минало –
зверен-обезверен, достига ме.
Откъснах за теб всякакво тръгнало,
прочело виновно как да живеем.
Откъснах увиснали препраните дрехи,
наметнах си само твойта любов,
откъснах завинаги, не, лъжа те, не откъсвам,
но с теб ще откъсна парче и от лъв.
© Велина Караиванова Todos los derechos reservados