6.06.2012 г., 13:47

Отлагам

835 0 0
Така съм се научила със тебе -
до безкрайност да отлагам.
Да не търся нощем ръцете ти
и сама в леглото си да лягам.

Отлагам нощните целувки,
които само тайно подаряваш,
а в дните ни, наситени с преструвки,
изглежда, че не ме познаваш.

 

Отлагам да ме имаш тази нощ,
а утре просто ти се подарявам,
опитвам се да се науча още
как чувствата и мен да съхранявам.

 

Отлагам все да сложа край,
отлагам и да спра да искам...
Ад е с тебе, после Рай,
отлагам да призная, че обичам!

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Момчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....