Jun 6, 2012, 1:47 PM

Отлагам

Poetry

832 0 0

Така съм се научила със тебе -
до безкрайност да отлагам.
Да не търся нощем ръцете ти
и сама в леглото си да лягам.

Отлагам нощните целувки,
които само тайно подаряваш,
а в дните ни, наситени с преструвки,
изглежда, че не ме познаваш.

Отлагам да ме имаш тази нощ,
а утре просто ти се подарявам,
опитвам се да се науча още
как чувствата и мен да съхранявам.

Отлагам все да сложа край,
отлагам и да спра да искам...
Ад е с тебе, после Рай,
отлагам да призная, че обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0