Jun 6, 2012, 1:47 PM

Отлагам

Poetry

839 0 0

Така съм се научила със тебе -
до безкрайност да отлагам.
Да не търся нощем ръцете ти
и сама в леглото си да лягам.

Отлагам нощните целувки,
които само тайно подаряваш,
а в дните ни, наситени с преструвки,
изглежда, че не ме познаваш.

Отлагам да ме имаш тази нощ,
а утре просто ти се подарявам,
опитвам се да се науча още
как чувствата и мен да съхранявам.

Отлагам все да сложа край,
отлагам и да спра да искам...
Ад е с тебе, после Рай,
отлагам да призная, че обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0