Отлитат си сезоните
Отлитна пролетта ми цветна,
като пухче на глухарче.
И само спомен тя ми спретна
по забравено другарче.
И лятото горещо мина -
скри се в дюните златисти.
Брегът със мене се размина
с пясъчните стъпки чисти.
Настъпи жълтата ми есен
с купища от зряла шума.
Над мене хоризонта тесен
посребрява всяка дума.
Усещам вече как настъпва
зимата след късна есен.
И как живота ми поскъпва...
Очаквам краят да е лесен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
