отломки
когато заспиваш
да виждам очи уморени
отломки
от усмивка замираща
безсилна и плаха
на сън подчинена
желая
бялата кожа
охладена
от съперника душ
как му завиждам
че те къпе редовно
а аз не смея
да поискам милувки
хей така просто
като обикновен мъж
обичам
да ме прегръщаш
с тъгата
че имаш ме
за съвсем малко
и щастлива
прокапва сълзата
че в утробата
син
вече може би
има
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени