отломки
когато заспиваш
да виждам очи уморени
отломки
от усмивка замираща
безсилна и плаха
на сън подчинена
желая
бялата кожа
охладена
от съперника душ
как му завиждам
че те къпе редовно
а аз не смея
да поискам милувки
хей така просто
като обикновен мъж
обичам
да ме прегръщаш
с тъгата
че имаш ме
за съвсем малко
и щастлива
прокапва сълзата
че в утробата
син
вече може би
има
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Кунчев Все права защищены