Отломки от обич
Бяхме двамата... в сурова младост,
навярно — от лудостта си запленени.
Аз — в очите ти дълбоки се загубвах,
а ти — в копнежа таен с мене.
И в този сън... преминаха години,
и нещо счупи се, навярно...
Макар и близки да сме още,
пред нас е зейналата бездна — сърцето ти е празно.
Сега те търся... като за последно —
ръката ти... ръката ми да хване.
Навярно в твоя ден е "нова тема",
а аз... желая теб непрестанно.
И сигурно... обичаш нея,
а аз — обичам теб...
И в тази трудна, мъчеща дилема —
кажи ми... как да продължа напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mihaela Petrova Всички права запазени
