Отмива утрото дъжда, денят разцепва
с дълбоки, непохватно груби фрески
и хвърлят плащ върху земята набраздена
бездомни облаци като в роман на Достоевски.
Процежда кал, разстрелян тротоара.
Дълбаят капки по мазилките бразди.
И кървава след полунощ дъга изгрява
в мигачите на закъснелите коли.
© Jean Christophe Всички права запазени