27.01.2021 г., 16:52

Отмива утрото дъжда

1.3K 6 7

Отмива утрото дъжда, денят разцепва

с дълбоки, непохватно груби фрески

и хвърлят плащ върху земята набраздена

бездомни облаци като в роман на Достоевски.

Процежда кал, разстрелян тротоара.

Дълбаят капки по мазилките бразди.

И кървава след полунощ дъга изгрява

в мигачите на закъснелите коли.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jean Christophe Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесна образност!
  • Благодаря, Щураче! Дръж шапката, за да не литне от тия дъждовно бурни внушения
    Жени, освен с метафори, мога да почерпя и с горещ чай. Сборен пункт - къщата на бабата на Червената шапчица
    Павлина, усмихна ме коментара ти.
    Мария, ИнаКалина, благодаря. Абе, зъл дъжд си беше
  • "Процежда кал, разстрелян тротоара."
  • " Процежда кал, разстрелян тротоара."!!!👏
    Дори само това е достатъчно да те поздравя!😃
  • Ей така - с един замах и цяла картина.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...