Jan 27, 2021, 4:52 PM

Отмива утрото дъжда

  Poetry
1.3K 6 7

Отмива утрото дъжда, денят разцепва

с дълбоки, непохватно груби фрески

и хвърлят плащ върху земята набраздена

бездомни облаци като в роман на Достоевски.

Процежда кал, разстрелян тротоара.

Дълбаят капки по мазилките бразди.

И кървава след полунощ дъга изгрява

в мигачите на закъснелите коли.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jean Christophe All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесна образност!
  • Благодаря, Щураче! Дръж шапката, за да не литне от тия дъждовно бурни внушения
    Жени, освен с метафори, мога да почерпя и с горещ чай. Сборен пункт - къщата на бабата на Червената шапчица
    Павлина, усмихна ме коментара ти.
    Мария, ИнаКалина, благодаря. Абе, зъл дъжд си беше
  • "Процежда кал, разстрелян тротоара."
  • " Процежда кал, разстрелян тротоара."!!!👏
    Дори само това е достатъчно да те поздравя!😃
  • Ей така - с един замах и цяла картина.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....