Jan 27, 2021, 4:52 PM

Отмива утрото дъжда

  Poetry
1.3K 6 7

Отмива утрото дъжда, денят разцепва

с дълбоки, непохватно груби фрески

и хвърлят плащ върху земята набраздена

бездомни облаци като в роман на Достоевски.

Процежда кал, разстрелян тротоара.

Дълбаят капки по мазилките бразди.

И кървава след полунощ дъга изгрява

в мигачите на закъснелите коли.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jean Christophe All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесна образност!
  • Благодаря, Щураче! Дръж шапката, за да не литне от тия дъждовно бурни внушения
    Жени, освен с метафори, мога да почерпя и с горещ чай. Сборен пункт - къщата на бабата на Червената шапчица
    Павлина, усмихна ме коментара ти.
    Мария, ИнаКалина, благодаря. Абе, зъл дъжд си беше
  • "Процежда кал, разстрелян тротоара."
  • " Процежда кал, разстрелян тротоара."!!!👏
    Дори само това е достатъчно да те поздравя!😃
  • Ей така - с един замах и цяла картина.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...