27 янв. 2021 г., 16:52

Отмива утрото дъжда

1.3K 6 7

Отмива утрото дъжда, денят разцепва

с дълбоки, непохватно груби фрески

и хвърлят плащ върху земята набраздена

бездомни облаци като в роман на Достоевски.

Процежда кал, разстрелян тротоара.

Дълбаят капки по мазилките бразди.

И кървава след полунощ дъга изгрява

в мигачите на закъснелите коли.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jean Christophe Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесна образност!
  • Благодаря, Щураче! Дръж шапката, за да не литне от тия дъждовно бурни внушения
    Жени, освен с метафори, мога да почерпя и с горещ чай. Сборен пункт - къщата на бабата на Червената шапчица
    Павлина, усмихна ме коментара ти.
    Мария, ИнаКалина, благодаря. Абе, зъл дъжд си беше
  • "Процежда кал, разстрелян тротоара."
  • " Процежда кал, разстрелян тротоара."!!!👏
    Дори само това е достатъчно да те поздравя!😃
  • Ей така - с един замах и цяла картина.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...