Искам нокти в теб да забия
и да изкрещя смразяващо СПРИ!
С отровна кама сърцето ти да пробия
за да се молиш за милост ти.
С окови да те прикача на стената
и да те измъчвам със секси чар,
да крещиш от болка и от сладост,
да виждам в очите ти угасващата жар.
Моят ред дойде да бъда съдница,
стига си ме съдил само ти.
Животът ми с теб ту храм е, ту лудница,
светица съм и луда в твоите очи.
Нима не осъзнаваш, че ти действаш ми така
в мен объркваш право, грешно, тъжно.
Вижданията ми за света.
Потъвам в мрака...
Но в този мрак аз мисля
и отмъщение в кръвта ми се крои.
Ще страдаш, о, любими,
не забравяй мойте черни думи.
Дори и да прощавам, аз съм демон
и на страната ми жестоката съдба е.
Дори и да прощавам, аз жена съм
и пробождам силно, ако ме одраскат.
© Ивичка Всички права запазени