"Отмъщение"
Отмъщение
Елеонора Крушева
Пих вино... после още пих,
опих тъгата плъзнала над мен,
станах смела и се веселих.
Беше нощ... проблясваха звездите,
разскъсаха полепналия мрак
и приятелски избърсаха сълзите.
И вместо в плач – пропях със струнна лира.
... нощта прошепна мила и красива.
Облякох нова самодивска дреха,
с горска китка и походка лека,
в нова приказка поех по новата пътека.
Запалих огън от стари неудачи,
да изгори спомени и мисли –
на пепел от душевните палачи.
С нова дреха отмъстих
и нова мярка... опих тъгата
а виното – дарих!
За спомен да си сипят за утеха,
на тези в чийто сън съм само
в безсънни нощи да ме търсят!
...
Нека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
