19.08.2014 г., 18:23 ч.

Отнети мигове 

  Поезия
495 1 0
Срещам те, когато животът
тепърва е почнал да пише
върху моето детско сърце.
Безмълвно отнемаш писалката
и драскаш ли, драскаш. Но нищо.
Аз никога не поисках да спреш.
Срещам те отново след години,
преживяла вече болки и тъги,
хвърляни по мене с безпогрешна точност.
Вече зная – след време ще си идеш,
в душата нося още твоите следи,
но съм готова да получа много още. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Предложения
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • > Под чадър на каре с изпочупени спици > > кой ти търси небе за светци и светици?! > > Г. Воротинцев...
  • Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Още произведения »