19.08.2014 г., 18:23 ч.

Отнети мигове 

  Поезия
498 1 0
Срещам те, когато животът
тепърва е почнал да пише
върху моето детско сърце.
Безмълвно отнемаш писалката
и драскаш ли, драскаш. Но нищо.
Аз никога не поисках да спреш.
Срещам те отново след години,
преживяла вече болки и тъги,
хвърляни по мене с безпогрешна точност.
Вече зная – след време ще си идеш,
в душата нося още твоите следи,
но съм готова да получа много още. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Предложения
  • Стая, две картини. Отляво аз, отдясно ти. И слънцето с лъчи изгаря, разливат се отронени сълзи. А ня...
  • Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...
  • Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...

Още произведения »