Срещам те, когато животът

тепърва е почнал да пише

върху моето детско сърце.

Безмълвно отнемаш писалката

и драскаш ли, драскаш. Но нищо.

Аз никога не поисках да спреш.

Срещам те отново след години,

преживяла вече болки и тъги,

хвърляни по мене с безпогрешна точност.

Вече зная – след време ще си идеш,

в душата нося още твоите следи,

но съм готова да получа много още.

Срещаме се пак по залез вече,

последни слънчеви лъчи докосват нас

и времето ни отброява тихомълком своя край.

Отнети мигове... животът ни обрече

да не бъдеш мой, ни твоя да съм аз.

Среща и раздяла. Никога вече. И все до безкрай.