19.08.2014 г., 18:23 ч.

Отнети мигове 

  Поезия
500 1 0
Срещам те, когато животът
тепърва е почнал да пише
върху моето детско сърце.
Безмълвно отнемаш писалката
и драскаш ли, драскаш. Но нищо.
Аз никога не поисках да спреш.
Срещам те отново след години,
преживяла вече болки и тъги,
хвърляни по мене с безпогрешна точност.
Вече зная – след време ще си идеш,
в душата нося още твоите следи,
но съм готова да получа много още. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Предложения
  • Не питайте творец защо е тъжен и често се потапя в самота. С отнесена усмивка ще излъже, че е добре,...
  • Искам да ти кажа, мамо, вчера както си играх, под едно дръвче голямо, паяче в беда видях. Малко птич...
  • Няма го. Няма го вече сърцето ми. Бомба разкъса го зверски. С болка отломки-гротески пръсна във възд...

Още произведения »