19.08.2014 г., 18:23 ч.

Отнети мигове 

  Поезия
492 1 0
Срещам те, когато животът
тепърва е почнал да пише
върху моето детско сърце.
Безмълвно отнемаш писалката
и драскаш ли, драскаш. Но нищо.
Аз никога не поисках да спреш.
Срещам те отново след години,
преживяла вече болки и тъги,
хвърляни по мене с безпогрешна точност.
Вече зная – след време ще си идеш,
в душата нося още твоите следи,
но съм готова да получа много още. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Предложения
  • Не ме обичай... Бялата ми кожа е лист, по който мъките рисуват. А грозна е картината - ще можеш да в...
  • Ти си толкова малка и крехка. И светът ти е само добро. А аз вплитам съвети в жилетка да те пазят от...
  • Когато вече няма да ме има, аз зная, че не ще ти бъде лесно. Ще ме откриваш в най-случайна рима, във...

Още произведения »