19 авг. 2014 г., 18:23

Отнети мигове 

  Поэзия
439 1 0

Срещам те, когато животът

тепърва е почнал да пише

върху моето детско сърце.

Безмълвно отнемаш писалката

и драскаш ли, драскаш. Но нищо.

Аз никога не поисках да спреш.

 

Срещам те отново след години,

преживяла вече болки и тъги,

хвърляни по мене с безпогрешна точност.

Вече зная – след време ще си идеш,

в душата нося още твоите следи,

но съм готова да получа много още.

 

Срещаме се пак по залез вече,

последни слънчеви лъчи докосват нас

и времето ни отброява тихомълком своя край.

Отнети мигове... животът ни обрече

да не бъдеш мой, ни твоя да съм аз.

Среща и раздяла. Никога вече. И все до безкрай.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения