19 ago 2014, 18:23

Отнети мигове

  Poesía
767 1 0

Срещам те, когато животът

тепърва е почнал да пише

върху моето детско сърце.

Безмълвно отнемаш писалката

и драскаш ли, драскаш. Но нищо.

Аз никога не поисках да спреш.

 

Срещам те отново след години,

преживяла вече болки и тъги,

хвърляни по мене с безпогрешна точност.

Вече зная – след време ще си идеш,

в душата нося още твоите следи,

но съм готова да получа много още.

 

Срещаме се пак по залез вече,

последни слънчеви лъчи докосват нас

и времето ни отброява тихомълком своя край.

Отнети мигове... животът ни обрече

да не бъдеш мой, ни твоя да съм аз.

Среща и раздяла. Никога вече. И все до безкрай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...