19 ago 2014, 18:23

Отнети мигове

  Poesía
769 1 0

Срещам те, когато животът

тепърва е почнал да пише

върху моето детско сърце.

Безмълвно отнемаш писалката

и драскаш ли, драскаш. Но нищо.

Аз никога не поисках да спреш.

 

Срещам те отново след години,

преживяла вече болки и тъги,

хвърляни по мене с безпогрешна точност.

Вече зная – след време ще си идеш,

в душата нося още твоите следи,

но съм готова да получа много още.

 

Срещаме се пак по залез вече,

последни слънчеви лъчи докосват нас

и времето ни отброява тихомълком своя край.

Отнети мигове... животът ни обрече

да не бъдеш мой, ни твоя да съм аз.

Среща и раздяла. Никога вече. И все до безкрай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...