Не са ни пречка време и пространства –
(това са относителни неща).
Обичам те. И чувствата ми странстват –
към теб вървя през болка и през рани.
Безмълвно боледува любовта.
И нека тази болест нелечима
завинаги у мене да я има.
Ще стана риба – по вода ще мина.
Ще стана птица – и ще долетя.
Пътека ще съм – в планини, долини –
по мен ще тичат всичките години
и вечно ще ми носят пролетта.
Такава обич е непобедима.
Дори след мене, нека да я има.
© Елица Ангелова Всички права запазени