Небето размаха крило, а аз те измислих повторно.
Обяздих Луната седло, препуснах над нощните покриви.
Прозорец разби се със крясък под нас,
посипа брокат по асфалта.
Танцуваха заедно косите ни валс
сред лунен галоп...
но за малко.
И бяхме красиви.
И бяхме добри.
Морета събирахме в шепи.
Катерехме дните - ронливи скали -
а нощите бяха ни страстни ...