dodic (Деян Димитров)
266 1705
18.12.2006 г., 22:12 ч.

Отново 

  Поезия
630 0 5

 

Притисната до мен в тишината,

нашепва пламенно слова,

потрепва нежно в тъмнината,

отпива жадно от мига,

конвулсии разтърсват младото й тяло,

трепери като лист под ударите на дъжда,

безвремието ни е завладяло,

отново съм с любимата жена,

вдишвам аромата на косите,

милвам гладкото лице,

подклаждам пламъчетата в очите,

докосвам с треперещи ръце,

стон пропъжда тишината,

проплаква тихо в екстаз,

взривявам се като граната,

под полъха на нежния й глас,

а времето е някак спряло,

застинал е в блаженство и света,

прегръщам топлото й тяло,

отново съм с любимата жена.

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??