Отново
Притисната до мен в тишината,
нашепва пламенно слова,
потрепва нежно в тъмнината,
отпива жадно от мига,
конвулсии разтърсват младото й тяло,
трепери като лист под ударите на дъжда,
безвремието ни е завладяло,
отново съм с любимата жена,
вдишвам аромата на косите,
милвам гладкото лице,
подклаждам пламъчетата в очите,
докосвам с треперещи ръце,
стон пропъжда тишината,
проплаква тихо в екстаз,
взривявам се като граната,
под полъха на нежния й глас,
а времето е някак спряло,
застинал е в блаженство и света,
прегръщам топлото й тяло,
отново съм с любимата жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
