1.11.2008 г., 16:42

Отново

1.3K 0 9

 

Вкуса ти помня тайно още,

опитвала съм не веднъж...

Хайвер, шампанско и червени рози...

Заспиване във твоя топъл скут.

 

Пиесата е дълга, всичко се повтаря,

часовникът минутите брои.

А щом стрелките плавно се докоснат,

добрата фея надалеч ще отлети.

 

Колата скъпа ще изчезне,

замъкът ще се превърне в тъмнина,

Принцесата ще е във дрипи - боса,

в гората ще се лута сам сама.

 

Всяка приказка така започва.

Всяка има си и своя край.

Но в случая за край е рано още,

опитвайки магията на любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...