Отново
Отново стих за тебе пиша,
изливам чувства върху листа бял.
За сетен път ще ти разкрия,
как съм обичал и за теб копнял.
Ръце протягам в тъмното студени
и търся твойта длан гореща.
За малко с теб сме разделени,
но липсва погледът ти мил отсреща.
И липсва ми прегръдката ти страстна,
очите ти, като звезди блеснали.
Да ме докосне пак дъхът ти нежно,
ръката ти с любов да ме погали.
Отново стих за тебе пиша
и думички за любовта редя.
Не съм добър във стиховете зная,
но най-красивият е моята и твоята душа.
изливам чувства върху листа бял.
За сетен път ще ти разкрия,
как съм обичал и за теб копнял.
Ръце протягам в тъмното студени
и търся твойта длан гореща.
За малко с теб сме разделени,
но липсва погледът ти мил отсреща.
И липсва ми прегръдката ти страстна,
очите ти, като звезди блеснали.
Да ме докосне пак дъхът ти нежно,
ръката ти с любов да ме погали.
Отново стих за тебе пиша
и думички за любовта редя.
Не съм добър във стиховете зная,
но най-красивият е моята и твоята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
