5.09.2009 г., 12:59

Отново

1.1K 0 0

Поредният фалшив романс
като на шега нелепо свърши,
спомен на забавен каданс
всичко детско в мен прекърши.

Назряла мъка се отприщи,
дори фалшивата усмивка заличи,
зората сърдито ми се мръщи,
сърцето отново почна да кърви.

Инстинкт за саморазрушение
за сетен път се появи.
Следващ опит за покушение,
съзнанието дали ще издържи?

А адът портите за мен отваря
и примамливо с ръка ме кани –
„Всеки нещастен при мен отмаря,
ще залича всичките ти рани.”

Тръпка по вените минава,
сълзите знам как ще ги измия,
отново безвремие се задава,
а искам нейде да се скрия.

Сметка за щастието плащам,
за това, че ти се появи,
сигнали за SOS изпращам,
но едва ли някой ще ги улови.

Във вакуума потъвам сам,
мисълта ми към лек изпитан ме влече,
не искам тъй лесно да се дам,
но текнало ли е, отново ще тече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Нищо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...