Влакът отминава бързо, шумно. Влакът отминава там, далече в планината. Наоколо е бездумно. Влакът отминава. Отминават и те - от мъката спомените. Тръгват си, без да питат. Така трябва да е. Нека отново да има ясно синьо небе. Пристъпвам тихо назад, но чувам познатата песен. Не искам, но се заслушвам, с поглед в безкрая отнесен. Та тя е неповторима, красива, нежна, недостижима. Нашата песен! Помниш я, нали? И ето - спомените се връщат. Колкото и да се опитвам, не мога да си кажа "Забрави ги, забрави..." Защо ли? И аз сама не знам. А дали не е, защото все още нещо изпитвам?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.