Отново
Влакът отминава
бързо, шумно.
Влакът отминава
там, далече в планината.
Наоколо е бездумно.
Влакът отминава.
Отминават и те -
от мъката спомените.
Тръгват си, без да питат.
Така трябва да е.
Нека отново да има
ясно синьо небе.
Пристъпвам тихо назад,
но чувам познатата песен.
Не искам, но се заслушвам,
с поглед в безкрая отнесен.
Та тя е неповторима,
красива,
нежна,
недостижима.
Нашата песен!
Помниш я, нали?
И ето - спомените се връщат.
Колкото и да се опитвам,
не мога да си кажа
"Забрави ги, забрави..."
Защо ли? И аз сама не знам.
А дали не е, защото
все още нещо изпитвам?
бързо, шумно.
Влакът отминава
там, далече в планината.
Наоколо е бездумно.
Влакът отминава.
Отминават и те -
от мъката спомените.
Тръгват си, без да питат.
Така трябва да е.
Нека отново да има
ясно синьо небе.
Пристъпвам тихо назад,
но чувам познатата песен.
Не искам, но се заслушвам,
с поглед в безкрая отнесен.
Та тя е неповторима,
красива,
нежна,
недостижима.
Нашата песен!
Помниш я, нали?
И ето - спомените се връщат.
Колкото и да се опитвам,
не мога да си кажа
"Забрави ги, забрави..."
Защо ли? И аз сама не знам.
А дали не е, защото
все още нещо изпитвам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шепот Всички права запазени
думи, думи, думи и толкова много чувства.. прекрасно е!
