MoNs0oN (Шепот) MoNs0oN (Шепот)
17
Jul 16, 2008, 12:20 PM

Отново

  Poetry » Other
972 0 4
Влакът отминава
бързо, шумно.
Влакът отминава
там, далече в планината.
Наоколо е бездумно.
Влакът отминава.
Отминават и те -
от мъката спомените.
Тръгват си, без да питат.
Така трябва да е.
Нека отново да има
ясно синьо небе.
Пристъпвам тихо назад,
но чувам познатата песен.
Не искам, но се заслушвам,
с поглед в безкрая отнесен.
Та тя е неповторима,
красива,
нежна,
недостижима.
Нашата песен!
Помниш я, нали?
И ето - спомените се връщат.
Колкото и да се опитвам,
не мога да си кажа
"Забрави ги, забрави..."
Защо ли? И аз сама не знам.
А дали не е, защото
все още нещо изпитвам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шепот All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0