Отново аз
Отново аз.
Да, чаках те там
в тъмното, ти знаеш,
че не ме страх.
Знаеш, че плаках
за теб, а с други
наивно се смях.
Потулвах болката
надълбоко в душата.
Мечтаех, обичах,
а срещнах тъгата.
Отново аз.
Изминало е времето,
само една топлинка
плам да разпали.
На обичта бремето
нито ме пощади,
не ме и прежали.
Отново аз - лошата,
която всички
така ненавиждаха.
Тази, която грях
не е извършила, а
все я обиждаха.
Пред себе си плаче,
пред тях нагло се смее.
Тя чуждия живот
прие да живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
