Отново аз. 

Да, чаках те там

в тъмното, ти знаеш,

че не ме страх.

Знаеш, че плаках

за теб, а с други

наивно се смях.

Потулвах болката

надълбоко в душата.

Мечтаех, обичах, 

а срещнах тъгата.

Отново аз.

Изминало е времето,

само една топлинка

плам да разпали.

На обичта бремето 

нито ме пощади,

не ме и прежали.

Отново аз - лошата,

която всички

така ненавиждаха.

Тази, която грях

не е извършила, а

все я обиждаха.

Пред себе си плаче,

пред тях нагло се смее.

Тя  чуждия живот 

прие да живее.