Отново аз
Отново аз.
Да, чаках те там
в тъмното, ти знаеш,
че не ме страх.
Знаеш, че плаках
за теб, а с други
наивно се смях.
Потулвах болката
надълбоко в душата.
Мечтаех, обичах,
а срещнах тъгата.
Отново аз.
Изминало е времето,
само една топлинка
плам да разпали.
На обичта бремето
нито ме пощади,
не ме и прежали.
Отново аз - лошата,
която всички
така ненавиждаха.
Тази, която грях
не е извършила, а
все я обиждаха.
Пред себе си плаче,
пред тях нагло се смее.
Тя чуждия живот
прие да живее.
© Иваничка Петкова All rights reserved.
