Отново ме повика, отново отзовах се
Гласът ти каза ми: "Ела"
и аз се гмурнах в тъмнината.
Напред, с протегната ръка,
и бавно движейки краката.
Очаквах топлата ти длан
да ме докосне и да ме насочи.
Но това оказа се капан,
върху мене нещо скочи.
Създанието над мен ръмжеше,
с озъбена, огромна паст,
и костите ми то трошеше,
разкъсваше плътта ми част по част.
Още колко ли ще тичам
в преследване на твоя глас?
Докато не спра да те обичам,
жертвата ще бъда аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Костов Всички права запазени
