Отново ме повика, отново отзовах се

Poetry

1.2K 0 5

Гласът ти каза ми: "Ела"

и аз се гмурнах в тъмнината.

Напред, с протегната ръка,

и бавно движейки краката.

Очаквах топлата ти длан

да ме докосне и да ме насочи.

Но това оказа се капан,

върху мене нещо скочи.

Създанието над мен ръмжеше,

с озъбена, огромна паст,

и костите ми то трошеше,

разкъсваше плътта ми част по част.

Още колко ли ще тичам

в преследване на твоя глас?

Докато не спра да те обичам,

жертвата ще бъда аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

feanara (Елица)

/6/ от мен! =)

2010-08-07T16:40:18+03:00
If^I^could**FlY (Елица Наумова)

Аууч... Чак мен ме удари с това. Страшно ми харесва!!!! А ти определено си Нестандартен..не пишеш като всички и продължавай така.

2010-07-22T18:28:33+03:00
delight (Цветелина Димитрова)

Още колко ли ще тичам
в преследване на твоя глас?
Докато не спра да те обичам,
жертвата ще бъда аз.

Много ми хареса! И доста познато като усещане. Браво!

2009-07-29T17:01:52+03:00
BloodyKisses (Луна Пълнолунова)

Много силни думи има тук. Невероятен стих, изпълнен с надежда, болка и любов едновременно, поне така виждам аз нещата. Браво на автора, виждам че повече наблягате на прозата, но ми се иска да видя още поезия от вас! Ще чакам с нетърпение да публикувате!

Още колко ли ще тичам
в преследване на твоя глас?
Докато не спра да те обичам,
жертвата ще бъда аз.

А този куплет разтърси душевния ми мир

2009-06-05T14:58:53+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Хаха, интересно, опасна любов :Д

2009-05-22T10:55:38+03:00