The_Crimson_King (Михаил Костов)
167 567
14 мая 2009 г., 07:35

Отново ме повика, отново отзовах се 

  Поэзия
1042 0 5

Гласът ти каза ми: "Ела"

и аз се гмурнах в тъмнината.

Напред, с протегната ръка,

и бавно движейки краката.

 

Очаквах топлата ти длан

да ме докосне и да ме насочи.

Но това оказа се капан,

върху мене нещо скочи.

 

Създанието над мен ръмжеше,

с озъбена, огромна паст,

и костите ми то трошеше,

разкъсваше плътта ми част по част.

 

Още колко ли ще тичам

в преследване на твоя глас?

Докато не спра да те обичам,

жертвата ще бъда аз.

© Михаил Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • /6/ от мен! =)
  • Аууч... Чак мен ме удари с това. Страшно ми харесва!!!! А ти определено си Нестандартен..не пишеш като всички и продължавай така.
  • Още колко ли ще тичам
    в преследване на твоя глас?
    Докато не спра да те обичам,
    жертвата ще бъда аз.

    Много ми хареса! И доста познато като усещане. Браво!
  • Много силни думи има тук. Невероятен стих, изпълнен с надежда, болка и любов едновременно, поне така виждам аз нещата. Браво на автора, виждам че повече наблягате на прозата, но ми се иска да видя още поезия от вас! Ще чакам с нетърпение да публикувате!

    Още колко ли ще тичам
    в преследване на твоя глас?
    Докато не спра да те обичам,
    жертвата ще бъда аз.

    А този куплет разтърси душевния ми мир
  • Хаха, интересно, опасна любов :Д
Предложения
: ??:??