Отново ме повика, отново отзовах се
Гласът ти каза ми: "Ела"
и аз се гмурнах в тъмнината.
Напред, с протегната ръка,
и бавно движейки краката.
Очаквах топлата ти длан
да ме докосне и да ме насочи.
Но това оказа се капан,
върху мене нещо скочи.
Създанието над мен ръмжеше,
с озъбена, огромна паст,
и костите ми то трошеше,
разкъсваше плътта ми част по част.
Още колко ли ще тичам
в преследване на твоя глас?
Докато не спра да те обичам,
жертвата ще бъда аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Костов Все права защищены
